Пади беше верен член на своята малка адвентна църква. Един ден, когато вече беше над 70 годишен и с крехко здраве, ми се обади дъщеря му и ми каза, че е откаран в интензивното отделение на болницата и не се очаква да изкара нощта. Веднага отидох в болницата, където заварих семейството му и двама пастори, които го познаваха. Само на един пастор беше позволено да влезе в интензивното отделение и да се помоли за Пади.
На следващия ден той се чувстваше толкова добре, че същия следобед се прибра у дома. Семейството му не можеше да повярва. Въпреки че не бяха особено вярващи, те искрено заявиха, че това е чудо.
Около година по-късно здравето на Пади отново се влоши. Същите трима пастори се срещнахме отново, този път в дома на Пади. Помазахме го с масло и се помолихме, както ни напътства апостол Яков. Ден-два по-късно Пади почина.
Каква беше разликата между първата молитва, която проработи и втората, която очевидно не проработи?
Или пък проработи?
Каква е целта на помазването? Какъв е очакваният резултат? Съвременното християнство е привлечено от физическото изцеление и заповедта на Яков да се помазват болните се разбира в този контекст. Понякога, като пастори, може да се колебаем да помажем болните, защото в случай, че човекът не се подобри, доверието към нас може да бъде поставено под въпрос. Според Библията обаче какъв е истинският фокус на помазването?

Прочетете цялата статия тук: