„Затова вие не сте вече странници и пришълци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство; понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е крайъгълен камък сам Исус Христос, върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на Господа; в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.“ Ефесяни 2:19-22
В основата на църквата стои Исус Христос. Нейното учение, изповед и мисия са вдъхновени и дълбоко свързани с истината за Божията любов и святост, която Той ни откри чрез красотата на Своя характер, силата на Своето слово и величието на Своята жертва. Неговата воля, записана от учениците Му в Свещеното Писание, определя принципите, по които трябва да се изгражда църковната организация. Самото изграждане обаче е отговорност на Божия народ. Поставен да живее във враждебна и непрекъснато променяща се среда, той трябва да намира най-подходящото съчетание на различните духовни дарби с индивидуалните особености и да съсредоточава усилията си в постигането на цели, съответстващи на неговото призвание и актуални за обществото. За да пръска светлината на евангелието и да бъде мощен фактор за утвърждаване на християнските добродетели, църквата трябва да формулира ясно своето учение, да говори на езика на съвременността и да търси най-добрите начини за представяне на библейските истини сред богатата палитра от култури и генерации.
За осъществяването на такова мащабно дело е нужна Божествена мъдрост. Апостолите я получават не по пътя на откровението, но от решенията на проведените от тях събори, в които участват и презвитери, и миряни. Така се създава дяконската служба и се избират първите дякони (Деяния 6:1-6). Така е намерен отговор на най-сложния въпрос в ранните години на християнската църква – трябва ли да спазват старозаветните обреди обърнатите във вярата езичници. Взетото решение на събора в Йерусалим и отправеното послание до църквите в Антиохия, Сирия и Киликия извеждат новата религия от лоното на юдаизма и я освобождават от националните рамки (Деяния 15 гл.).
В съборното начало апостолите виждат Богочовешко дело – откриване на Божията воля чрез съвестта и гласа на болшинството.
СЪБОРНОТО НАЧАЛО И АДВЕНТНАТА ЦЪРКВА
Следвайки апостолската традиция и съветите на Библията, Църквата на адвентистите от седмия ден възприема за върховен орган на управление Генералната конференция (ГК) и за най-висш авторитет след Бога – нейните решения, взети на редовно свикано събрание. “На тях трябва да се подчиняват всички без изключение, освен ако не са в противоречие с Божието слово и правата на личната съвест” (Църковен наръчник, глава 1). Съборното начало е заложено в управлението на всяка структурна единица от църковната йерархия – местна църква, област или конференция, съюз, Генерална конференция.
СЪБОРНОТО НАЧАЛО И АДВЕНТНАТА ЦЪРКВА В БЪЛГАРИЯ
Общоцърковният събор е висшият орган на управление на Съюза на църквите на адвентистите от седмия ден в България. Решенията му са задължителни за всички негови организационни звена, институции и членове. За разлика от Генералната конференция, съборът не се произнася по въпросите на вярата. Също така той няма абсолютна автономност, защото се ръководи от представители на Дивизията (поделение на ГК) и всички негови решения и изборни процедури трябва да бъдат в съгласие с решенията на Генералната конференция, изложени в наръчника и работната политика.
Дейността на общоцърковния събор се състои в:
• Избор на председател, секретар, финансов директор, областни председатели, ръководители на отдели и институции и сформиране на Съюзен съвет – управителното тяло на Съюза.
• Акредитиране на пастори и проповедници.
• Извършване на промени в статута на групите и църквите, ако има предложения за това или са извършени такива от Съюзния съвет.
• Преразглеждане на устава на Съюза и приемане на изменения, ако има нужда от такива.
• Очертаване на основните насоки и планове за развитието на Съюза.
• Преразглеждане на решения на Съюзния съвет, ако е постъпила молба за това.
