Излиза от печат мащабното издание „Историята на Църквата на адвентистите от седмия ден в България“ с автори Венцислав Панайотов и Николай Тончев – първият съвременен, цялостен опит за систематично изследване и представяне на историята на адвентното движение у нас от края на XIX век до днес.
Книгата е резултат от дългогодишно проучване, работа с архиви, документи, лични свидетелства и богат снимков материал. Изданието излиза в голям формат, пълноцветно, с множество архивни и съвременни фотографии, които допълват и оживяват разказа за миналото.
Структурирана в две основни части, книгата предлага както широк исторически преглед, така и поглед „отблизо“ към живота на местните църковни общности.
В уводните раздели читателят е въведен в произхода на Църквата на адвентистите от седмия ден и в политическата и религиозна картина на България в края на XIX век – контекстът, в който започва адвентното дело у нас. Първата част проследява ключовите етапи от историята на националната църква: първите мисионерски усилия и основаването на първата църква в град Русе, институционалното изграждане, годините на войни и изпитания, драматичния период на комунистическия режим и предизвикателствата на прехода след 1989 г.
Втората част на книгата е посветена на историята на местните църкви – над 50 общности от цялата страна. В тези очерци оживяват местни инициативи, личности, духовни борби и свидетелства, които показват, че историята на църквата не е само институционална, а преди всичко история на хора и общности.
Изданието е допълнено от приложения, които го превръщат и в ценен справочник: кратко изложение на 28-те основни учения на църквата, списък на пастори и служители с години на служене и биографични данни за председателите на Съюза.
„Историята на Църквата на адвентистите от седмия ден в България“ е издание с трайна стойност – както за изследователи и историци, така и за всеки член на църквата, който иска да познава миналото, да разбира настоящето и да гледа с надежда напред.
Интервю с Венцислав Панайотов
съавтор на книгата „Историята на Църквата на адвентистите от седмия ден в България“
Какво Ви вдъхнови да започнете писането на тази книга?
Написването на книгата има дълга история. Двамата с Николай Тончев сме израснали в църква Пловдив и още от детските си години имаме едно хубаво приятелство. В този период църквата в Пловдив допринесе много както за близостта ни, така и за осъзнаването ни като личности. След демократичните промени аз заминах да уча в Германия, а Ники остана в България.
Когато се върнах в страната през 1997 г. и започнах служенето си като пастор в църква Варна, установихме, че и двамата имаме силен интерес към историята на Адвентната църква в България. Ники имаше две прекрасни баби, които са му разказвали много за живота си в църквата и за миналите години. Тези разкази, както и личният им пример, го вдъхновиха да започне да събира снимки, свързани с историята на църквата.
От своя страна, по време на следването си попаднах на едно от първите църковни списания в Германия, в което имаше редица доклади за началните години на Адвентната църква в нашата страна. Това запали интереса ми към миналото на общността ни. Така с времето се оказахме колекционери на документи и снимки, чийто брой постоянно нарастваше. Постепенно осъзнахме, че това увлечение трябва да прерасне в нещо полезно за повече хора – сборник, албум или книга.
Каква стойност носи тази историческа книга?
Макар за много хора историята да изглежда скучна, в нея можем да намерим отговори на въпросите, които си задаваме днес. Както Соломон пише: „Няма нищо ново под слънцето“. За хората с отворено съзнание историята е едно от най-добрите места за израстване.
Това е и опит да съхраним паметта и идентичността си. В историята ни срещаме не само факти, а вяра, постоянство, вдъхновение и Божията намеса. Много добре това е изразено в Псалом 78:3–4:
„Това, което чухме и научихме, и нашите бащи ни разказаха, няма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение, а ще повествуваме хвалите на Господа, неговата сила и чудесните дела, които извърши.“
Как протече процесът на събиране и подготовка на материалите?
През целия период събирането и анализирането на материали беше съпроводено със срещи и интервюта с живи свидетели – пастори и миряни. Техните разкази придадоха жизненост на повествованието. Години наред проучвахме архива на Съюза в София, както и държавни и църковни архиви в България и чужбина. Всичко това, заедно със снимковия материал, трябваше да бъде събрано, подредено и анализирано, преди да започне самото писане.
Кое беше най-голямото предизвикателство?
Най-трудно беше да започнем. След първите стъпки историята толкова ни увлече, че писането се превърна в истинско приключение. От ден на ден откривахме църквата по нов и прекрасен начин.
Имаше ли открития, които силно ви впечатлиха?
Има много неща, които оставиха трайно впечатление в умовете ни. Често имаме идеализирана или повърхностна представа за миналото. Когато се задълбочиш, виждаш, че хората тогава не са били по-различни от нас – със същите борби, слабости и надежди, но и със силна вяра в същия Бог.
Едно от най-впечатляващите неща, до които се докоснахме, са историите на първите адвентисти по нашите земи. Началните години, когато на територията на страната буквално вярващите се броят на пръстите на двете ръце, пръснати в различните краища на родината, са период, който ние днес трудно можем да си представим.
Това е периодът в края на XIX и началото на XX век – време без църковни сгради, без институции и без български пастори. Мисионерите са пътували седмици наред пеш, с влак или с животински впряг, за да посетят малките групи вярващи. Това са години на изключителна жертвоготовност и отдаденост.
Какъв образ на църквата се откроява през различните периоди?
Църквата е Божия и същевременно в нея сме ти и аз. Точно поради тази причина във всяка една епоха от историята ние можем да открием от една страна великите Божии дела, но от друга да се сблъскаме и със слабата човешка природа. Може би този дуалистичен характер на църквата е нейната константа във времето независимо от различните епохи, през които минава.
За България ясно се различават три периода: времето на Царство България, комунистическият период и времето след демократичните промени. Всяка една от тези епохи е специфична и конфронтира църквата по различен начин. Ако в първите два периода църквата се е борила за признание в обществото и е била подлагана на различен тип натиск и дори открито преследване, то днес тя се радва на безкрайна свобода, както никога в своята история. В този смисъл външната среда предлага различни по рода си предизвикателства, които църквата е решавала и решава със разнообразни подходи. Понякога сме склонни да идеализираме миналото и да критикуваме настоящето. Да, има какво да научим от миналите периоди, както от успехите, така и от допуснатите грешки, но по-важното е да изграждаме едно правилно отношение към настоящата култура и да сме способни да я преценяваме през призмата на вечните християнски ценности.
Кое е най-ценното духовно наследство, което тази история ни оставя и днес?
Колкото слаби и неспособни да сме като хора, Бог е силен и способен. Доказателства за това твърдение могат да бъдат открити навсякъде в историята. Ние сме тук, защото Бог така е пожелал.
Какво послание бихте искали читателят да открие в книгата?
Надяваме се книгата да не е просто сборник от факти и снимки, а по-скоро да бъде разказ за Божията сила и неговото действие на територията на нашата страна, и в същото време да послужи за вдъхновение на читателите подтиквайки ги към осъзнати решения за промяна на настоящето състояние на църквата и света, в който живеем.
